Малко история. Думата парфюм произхожда от френската дума фюме – изпарявам, горя, защото един от най-разпространение начини на благовонията в древността се е състоял в парфюмиране на жилищата и обществените помещения чрез изгаряне на ароматични вещества (растения,смоли и др.). За родина на съвременната парфюмерия се смята древният Изток. Египтяните били големи ценители на ароматите. Всяка богата жена притежавала свои любими благовония, които пазила в скъпоценни съдове. Ползвали са също тоалетни води за измиване и изкъпване, масла, съдържащи есенции и мускус, миро и др.
Значение и същност на парфюмите. За парфюмерийните средства в тесен смисъл на думата се считат продуктите, на които естественото предназначение е да придава приятен аромат на дрехите, косите, кожата, бельото и въздуха. Тези продукти трябва да притежават следните основни качества: трайност, сила и приятност на миризмата им.
Днес към парфюмерийните продукти се отнасят смеси и разтвори на миризливи вещества с хармонична и приятна миризма. Основните съставни части на течните парфюмерийни вещества са: композиция и спирт. Композицията представлява смес от естествени или изкуствени миризливи продукти с хармоничен и приятен мирис. Естествените миризливи вещества са етеричните масла, смолите и балсамите, различни животински продукти.
Парфюмите днес. Днес парфюмът е широко навлязъл в ежедневния бит на жената. Ето защо пред всяка жена стои въпросът, какъв парфюм да употребява и как да го ползва.
Трябва да се знае, че парфюмът не е еднакъв по сила и трайност.
Основното правило е : Не се парфюмирайте много силно! Умереността в облеклото и в парфюма е признак на добър тон и хубав вкус. Избирайте парфюми с тънък и нежен аромат. Чувството на мярка е основата на хармонията и красотата
