В ранните времена обичаят изисква преди потвърждаване на брачния договор младоженецът да плати на бащата на жена си, сума или да даде имот, отговарящ по стойност на същата сума според състоянието му. Това се считало за защитно средство на брачната връзка..
Бащите не считали за безопасно да поверят щастието на дъщерите си в ръцете на мъже, които не са приготвили необходимото за издръжка на семейството си. Щом не са били достатъчно пестеливи и енергични да започнат някаква работа и да придобият добитък или земя, те не биха били в състояние да осигурят достоен живот и на децата си. Но било намерено средство и за изпитание на ония, които не можели да платят за жена си.
Позволявало им се да работят на бащата, чиято дъщеря обичали, толкова години, колкото били нужни за изискваната зестра. Когато кандидатът се окажел верен в работата си и достоен в други отношения, получавал дъщерята за жена. Обикновено зестрата, която бащата получавал, давал на дъщеря си при сватбата.
Този стар обичай, с който понякога се е злоупотребявало, давал добри резултати. Когато от кандидата се изисквало да работи, за да вземе жена си, с това се предотвратявал прибързаният брак и се създавала възможност да се изпита дълбочината на неговата любов, както в способността му да поддържа семейството. В наше време виждаме много злини, които произтичат от противоположния начин на действие.
Никой мъж не може да бъде извинен за това, че няма финансова възможности. За много мъже може да се каже: той е любезен, симпатичен, благороден, добър мъж, но не може да се справи с работата си. Що се отнася до харченето на средства, такъв мъж е същинско дете. Не е бил възпитан от родителите си да цени придобитите с труд пари, защото сам не се е трудил, за да ги спечели.
