Човешкият мозък е приблизително 1/50 част от цялото телесно тегло. Той има девет трилиона нервни клетки, а мозъчните клетки съдържат близо 58% вода, 20% от общото количество кръв се насочва към мозъка. Това означава, че той получава от циркулацията кръвта, която е необходима за неговата нормална функция. Мозъкът е постоянно активна част от тялото. Той преработва цялата информация от другите телени части, в така също и тези, която достига до него от заобикалящата ни среда.

За да обработи всички тези данни и за да осведоми всички телесни части, така че те да реагират с координиран и адекватни отговор, мозъкът изразходван голямо количество енергия. В същото време той харчи допълнителна енергия за производството на различни химически посредници (невротрансмитери и хормони), които се синтезират в мозъчните клетки и се транспортират по нервите до нервните окончания. Транспортирането поглъща голямо количество енергия. Описаната огромна енергийна консумация на мозъкът е главната причина, поради която той получава 20 % от кръвната циркулация.

За да задоволи изискванията на мозъка, организмът е изработил една много деликатна балансираща система, чрез която да поддържа нормалното ниво на захарната концентрация в кръвта. Системата функционира по два начина:

1.Чрез превръщане на прима на белтъчини и въглехидратни храни,които при разграждането си се превръща в глюкоза,която добавя към глюкозата, получена от други храни.

2.Чрез превръщане на глюкогена и белтъците,отложени като резерви в организма,в глюкоза.

Зависимостта на мозъчните функции от енергията, получавана от глюкозата, прераства в удоволствие, свързано с вкуса за сладко. Така се създава кодираща система за координация на функциите с другите органи и по-специално с черния дроб, когато сладкия вкус стимулира рецепторите на езика.

Канцеларската работа и чиновническите служби, така характерни за днешния модерен живот, са резултат единствено на трансформацията в културата. Физиологията на организма не може да се приспособи към това функционално ненормално използване на човешкото тяло. Организмът все още се нуждае мускулна сила, за да поддържа нормалните си функции. Ако тялото функционално нормално то ще знае кога и колко да яде,така че да не се отлага излишни мазнини. Всяка част от организма ще използва своя дял от енергийния запас за ефективно и добре координирано функциониране.

Обаче ако мозъкът е натоварен повече и организмът не успява да осигури необходимото му количество глюкоза, един човек със слаба воля ще се храни по-често и ще поема по-големи количества храна. Ситуацията става много драстична, ако той не разпознае и другите сигнали на жажда и когато се нуждае от вода за енергийното си обезпечаване, поема повече храна.

Причината поради която сме склонни да увеличаваме теглото си, е много проста: ние се храним, за да снабдим мозъкът с енергия за неговата постоянна 24-часова активност. Обаче след като се нахраним само 20% от нея достигат до мозъка. Останалата енергия постоянно се натрупва под форма на мазнини, ако мускулната активност не е достатъчна, за да изконсумира определената за мускулите порция.

С водата като източник на енергия такива отлагания на мазнини не биха се получили. Излишъкът от вода се изхвърля чрез урината.